“Нашата душа няма контур... Тя прилича на лунен пейзаж в гората, дето от всеки кът наднича енигмата на мрака и в зарището се чуе шепот на легенда и на суеверие, или остър и плах зов на нощна птица. Люшкана от очарования към разочарования, тя живее без очарование, мълчалива в своята тъга и велика в своето мълчание... В пороците си тя е убила своя Бог, но за да изкупи престъплението си, тя се мъчи да стане божествена... Тя не се бои от смъртта - сигурен белег, че се е приближила до Вечното, тя даже желае смъртта, защото смъртта е мълчание и следователно - откровение...”

Вен Тин

.29.01.2005г.